Ееее, все бива куци дни, ама тези последните дни хем не особено куци, хем доста, а това ги прави повече от яко куци.
Вчера се закучиха нещата в работата, та даже се наложи да отида до офиса. Обикновено във вторник не правя такива грешки, но вчера лично шефа ми каза, че ще ме чака в 14:30 и нямаше как да се измъкна. Висях до 19:30. Нечувано. За капак не свършихме нищо от предвиденото, само си изсмуквахме от пръстите некви глупости.
Днес поредно ме вързаха от провайдъра. От петък ми дрънчат варели. Отложиха теслата за след 1-2 дни. А да видим, ама аз вече не хващам дикиш.
Кой не ми се дуе тези дни, кой не ми прави разни разписания и да ми определя графици… вече не знам и не мога да сметна. Късмет, като никога майка ми не ме тормози. Тя обикновено не остава по-назад, но да не казвам голяма дума: тези дни е бетон. Евала, майка, вървиш.
Днес пак салата. Става. Падам си по салати. Вчера пак салата. Пак ставаше. Изобщо куцо и салатено, а е само сряда вечер.
Дали да не си вземем рибки все пак? Куче няма да е. Аз още 15 години куче да разхождам – не би. Котка също. Мерси. Това мирише, трябва да се ваксинира, обезташава, повръща от време на време и не може да отидеш никъде повече от 2 дни, не, не, не и не. Рибки. Най-много да пукнат. Сменяш ги с нови, а новите можеш да ги кръстиш със старите имена. Ебати, дреме ми.
Май някои хора се оказаха прави обаче по отношение на чувства. Кво ти май, прави се оказаха к сожелению. Ей, винаги имам какво да науча и то след време. Много цинично, но поучително. Кога ли ще порастна за да мога да схващам навреме? Нивгаш. Вродена тъпотия.
Начи разпокъсани ми били мислите. Е как не, нали казвам, че е куцо. Каката там ми тропа и ми говори, разконцентрим се. Причини да си търси човек.
А да, днес яко препих кафе сутринта и още ме държи. Има няма 12 часа по-късно още кудкудякам. Принципно почти не потребявам тази напитка и днес яко се надрусах. Требе се внимава, а аз специално – повече.
Айде!
jo 